Новини
изпрати новина- „Вилерой & Бох България“: „Вилерой & Бох България“ отбелязва 15 години Център за споделени услуги — развитие от оперативен екип до стратегически партньор за глобалния бизнес
Новина
Центърът за споделени услуги (ЦСУ) на „Вилерой & Бох България“ отбелязва своята 15-годишнина, утвърждавайки се като ключова структура за компанията и важен стратегически партньор в рамките на глобалната организация. Създаден през 2011 г. с фокус върху изпълнението на базови счетоводни операции, днес Центърът за споделени услуги управлява комплексни финансови и счетоводни процеси, клиентско обслужване и предоставя решения с висока добавена стойност за бизнеса. По повод годишнината Ярослав Дончев, изпълнителен директор на „Вилерой & Бох България“, изтъкна ключовите фактори за неговия успех: „Създаването на Центъра за споделени услуги започна с доверие към българската организация. Това доверие постави основата на нашето развитие. За разширяването на дейностите в България обаче бяха необходими още два фактора — сигурност и екип. Изграждането на сигурност чрез прецизност, надеждност и последователност в работата ни позволи постепенно да разширяваме обхвата на дейностите. Третият обединяващ фактор е екипът — хората, които споделят общи цели и работят заедно за постигането им.“ От малък екип от няколко служители днес ЦСУ включва над 100 висококвалифицирани професионалисти, които обслужват всички пазари на групата Villeroy & Boch. Организацията функционира чрез седем специализирани направления и управлява 48 ключови процеса. През целия период на своето развитие Центърът последователно следва своите основни ценности. На тях специално внимание обърна Каролина Средков, ръководител на Центъра за споделени услуги: „Центърът се промени значително през годините, но това, което остава непроменено, са нашите ценности – професионализъм, непрекъснато усъвършенстване на процесите, развитие на служителите и силна екипна култура. Най-важното за нас обаче е екипната работа – без нея този успех не би бил възможен.“ Непрекъснатото развитие на ЦСУ е в резултат на ефективното съчетание между дългогодишния опит на служителите и иновативния дух на новото поколение специалисти. Натрупаната експертиза, задълбоченото познаване на процесите и внедряването на нови технологии създават стабилна основа за бъдещото развитие на Центъра. Нещо повече, технологичното развитие на Центъра за споделени услуги е значително обусловено от неговата интеграция в Villeroy & Boch Group през последните две години. Ключовите проекти през този период включват установяването на общи процеси, въвеждането на подпомагани от AI прогнози за парични потоци и разширеното използване на модерни инструменти – всичко това е от решаващо значение за устойчивото и ориентирано към бъдещето развитие на тази структура. С поглед към бъдещето Центърът за споделени услуги ще продължи да разширява своята стратегическа роля чрез дигитализация на процесите, внедряване на иновативни технологии и развитие на високоспециализирана експертиза. Той остава фокусиран върху създаването на добавена стойност за бизнеса, повишаване на оперативната ефективност и развитие на млади таланти чрез Лятната стажантска програма на компанията.
Изпратил: „Вилерой & Бох България“
- 3 март: Трети март е междата между робското вчера и свободата днес
Новина
Миналото си нерядко виждаме едноцветно. Като далтонисти. Черно и бяло. А другите отсенки? Тези, които дават истинския цвят на картината. Доскоро Освобождението и създаването на самостоятелна България бяха сред най-безспорните събития; събитие - паметник; събитие - прехлас. Събитие със снежна белота. Но трудно е за съзнанието ни да не се влияе от политическите събития. Появиха се някои сладкогласни историци - дали търсещи особена популярност - дали с политически наочници и исторически букаи - които подминават с пренебрежение всичко що обикновените руси сториха; подминават делото на руските воини, десетки хиляди от които оставиха костите си по българските земи - къде по полесраженията, но най-често в лазаретите и полевите болници. Така и Трети март стана жертва на скудоумни подозрения - не била тази дата истинското начало на българската държавност. Прерано дошло Освобождението, вайкат се едни. Прекъснато било спокойното развитие на българите в гостоприемната утроба на Османската империя. На други пък се зловидят козните на руската дипломация на Балканите. Едно робство сме заменили с друго. Но безстрастната история отмерва на блюдата си намеренията, но и резултатите. Та каквито и да са били намеренията на Санкт Петербург - а обективните историци отдавна знаят, че те са мешавина от алчност, от отстъпление пред общественото мнение, от идеализирана славянска солидарност, та и просто пускане по течението - резултатът е един - свободна България. Трети пък предлагат за начало на държавността ни да се брои свикването на Учредителното събрание (забравяйки удобно, че е свикано от русите), или изборът на княз Александър (забравяйки, че той е избран като руска креатура), или независимостта на България през 1908 г. (забравяйки, че за да я признае Османската империя наново, голяма беше ролята на Русия). Разсъждения черни, които подминават, че в живота на народите символът, идеята, себепредставата имат не по-малко значение от институцията, от владетеля (който и без това е преходен), от пръкването на политиците. Представите ни за Руско-турската война са обикновено героични. Весел сблъсък на накривили юнашки над ухо фуражки руски войници и страхливо бягащи турци. Понякога и смели самопожертвователни опълченци. Такъв е общият тон на предаванията, с които тези дни ни заливат от радиостанциите, от телевизиите, от материалите във вестниците. Това ли всъщност е войната? Цялата война? Преди няколко години директорката на Университетската библиотека на СУ "Св. Климент Охридски" ми показа албум със скици, пазен сред особено ценните издания в касата на библиотеката. Издаден е скоро след Руско-турската война и съдържа скици от нея. Незнайно защо си остава на практика неизвестен. Автор е руският художник от вероятно полски или прибалтийски произход Йозиф Казимир Будкевич. Може би една от причините за неизвестността е, че е публикуван в Париж. Явно е, че авторът е възнамерявал да публикува и втори том с рисунките си, но дали го е сторил, не ми е известно. През войната е художник и при Главната квартира, и при Западния отряд на генерал Йосиф Гурко. Та този албум ми позволи във въображението си поне да усетя болката и агонията. Не на войната. На воюващите - били те турци, руси, българи или цигани. Физически да почувствам теглилото на войниците. Не в продължилите няколко часа, само няколко за цялата война сражения, а в месеците помежду тях. Албумът беше издържан в бяло. Спомени на художник, обагрени в бяло. Всички оттенъци на бялото. Казват, че ескимосите имали двеста думи за снега. За белотата му. А колко са оттенъците на бялото при един живописец? Албум без сражения. С белота. Унило сивееща белота на тежките облаци, затиснали през ноември и декември 1877 г. Западна България. Недокоснатото бяло по покривите на селските къщици. Мръсно бялото на коловозите, по които руски войници и български селяни бавно тикат деветфунтови оръдия. Бялото на Правешките възвишения, смътно очертани на белия небосклон, прорязано от храсталаци и ниски дървета, откъдето турски батареи водят убийствен огън срещу настъпващите руски колони от Московския полк. Режещото очите бяло на Софийското поле с черните петна на турските лагери, които се виждат от билото на Балкана, когато мръсно бялата мъгла се привдига за момент. Изабелино бялото на бричовете и кителите на офицерите, не видели седмици наред сапун. Изящно втъкнати в ботушите с почти отпрани подметки. Празно бялото отчаяние в очите на сапьорите, видели, че отчаяните им усилия да прокарат не път, - пътче в сърцето на планината, за да се спуснат изневиделица войниците върху турците, са заличени от виелицата и трябва да започнат наново. Път, достатъчно широк и за деветфунтово оръдие, дълъг според стратезите дванайсетина часа. На картата с мащабна линийка в ръка е лесно - тръгваш призори от с. Чурек, а привечер си долу в полето. Сметки без кръчмаря. Без студа, който го излъсква. Та сапьорите изсичат в него стъпала. Да се захванат с пети войниците, докато завързват клупа на въжето о някое дърво и после - ей ухнем - и 70-100 души правят тържествена крачка напред с оръдието. Е, някой ухва надолу по склона, сподирян от жален вик. Осем километра за денонощие. Шест дни за петнайсет километра. Снарядите се носят на ръце. Пушките оставят на билото да не им тежат. После се връщат за тях. Уморяващото бяло на широкото Софийско поле, олисяло от дървета, отишли за турските укрепления. Синкаво белите мъртви лица на войниците край пътя, полегнали за миг да починат, които никога няма да оберат напластяващите се върху клепачите бели снежинки. Белотата на снега след сражението при Ташкесен, Саранци, посивял на места от барутен прах и прорязан от алените бодове на кръвта на влачещите се по него руси и турци, мъчително устремени към спасението. Бялото на болката. На чаршафите в лазаретите - руски и турски, омачкани от конвулсивното притреперване на умиращите. Бялото на надеждата - на белите престилки на лекарите, на медицинските сестри. В албума има и цветове - убитите тонове на бозавите дрехи на българите - на тези, които прииждат към русите с хляб и ракия в ръцете, щом влязат в селата им. И сливащите се с околността сивеещи дрехи на десетките български разузнавачи от доброволческите чети, от чиито мустаци висят висулки. И червените пояси на тези, които за два дни качват цената на хляба и на коняка два пъти, щом видят, че братушките, щат не щат, ще платят. Или на онези, които благоразумно се крият зад гърбовете на войниците и охрабрени от победата, налагат с пръчки труповете на падналите турци и ги пребъркват за почти загубилите стойността си каймета с надеждата да ги прекарат после на юг и да припечелят. В албума цветове, макар и малко, има. Звуци няма. На камбаните на църквата в Орхание. На тихите, несмели песни на момите, сбрани на седянка в едно от освободените софийски села за удивление на финландските воини от отряда, не виждали подобна сцена. На мъчителното изпукване на жилите на българите от четата на Георги Антонов Цариградски, които разглобяват оръдията и ги качват на биволски коли - отделно стволовете, отделно лафетите. А когато биволите отказват да вървят нагоре, наместо тях се впрягат българите и в нечовешко усилие въртят белтъците на очите си. А сурването по заледения склон. Не веселото хърр!! и юнашки накривената фуражка, тъй мили на патриотите, а изохкването, когато като светкавица виждаш края си, и отчаяното хързулване надолу в урвата, от което връщане няма. Ами отчаяните напъни на тръбача при превземането на Етрополе, който не може да събере въздух, за да протръби победата. А продраното бучене на раздиращата гърдите кашлица на простиналите, на умиращите от студа. Радостни от победата във войната, забравяме, че за нея даваме повече жертви, отколкото в Априлското въстание, повече са съсипаните села, градове, училища, църкви. А за теглилата на мюсюлманите и не понечваме да си спомним. Странна е човешката памет. Помни победите. Помни големите сражения. С многото жертви. Успехът, спечелен с умение, като че стои на второ място. А София, да речем, бе превзета с умение - не с камари от тела. Та затова стои по-назад от Шипка, Плевен или Шейново. Паметта помни живите герои. Споменът за мъртвите излинява. Колцина българи знаят имената на падналите освободители. Дори на тези, които са извадили късмет. Та имената им още личат в излинелите букви на паметниците. А тези, които остават безименни? Тези, чиито тела селяните намират чак след стопяването на снега и след съчувствено прекръстване ги полагат в земята. За тях кой знае? Та на нас се пада да не допуснем паметта да изчезне. Не е прав Еклесиаст, когато казва "няма спомен за миналото". Има, макар бледият му светлик да се гъне и снишава под напора на времето. От всички нас зависи той да не прегори. Та Трети март ще си остане. Щото в народното съзнание той е решен. На Трети март е теглена междата между "робското" вчера и свободното днес. Та затова празникът се отбелязва и при Стамболов, когато България и Русия и дипломатически отношения нямат. Затова през 1886 г. българският пълномощник за подписването на мира със Сърбия, турил край на победоносната война, извърта и протака, та мирът да се сключи на 19 февруари, Трети март сиреч. За да подчертае, че държавата, създадена тогава, сега е наложила съществуването си. Та да възкликне сръбският му колега "изиграха ни". Чества се и през Първата световна война, когато български войски се сражават срещу руските войски в Добруджа. Пропаганда било, по инерция сме го правили санким! Смешен е този плач в последните години. Дайте да не се отказваме от традициите си, да не ги отхвърляме с лека ръка, да помислим за поколенията българи, които с възжарени от надежда очи са виждали в 3 март един край и едно начало. През 1878 г. двама търговци от Казанлъшко направиха почти идентични записи в търговските си бележници. Единият записа в графа печалби: "Тая година спичелих само Освобожденiе от турскiя Тиранизам". А другият: "Благодаря на Бога дето се освободихме от турското иго". Бедните заблудени от пропагандата души! Иван Илчев
Изпратил: 3 март
- ПЪТНА АГЕНЦИЯ: АКТУАЛНА ПЪТНА ОБСТАНОВКА-тел. 0700 130 20
Новина
От пътната агенция напомнят, че всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от безплатното мобилно приложение LIMA, от интернет страницата на АПИ www.api.bg, lima.api.bg, както и на тел. 0700 130 20.
Изпратил: ПЪТНА АГЕНЦИЯ
- Европейската комисия: 00800 6 7 8 9 10 11-Безплатна телефонна линия от всички точки на ЕС в борбата за еднакво качество на продуктите
Новина
Европейската комисия публикува набор от насоки за прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите във връзка с разликите в качеството на продуктите. Те ще подпомагат националните органи в преценката им дали някой нарушава законодателството на ЕС, когато продава продукти с различно качество в различни държави. В насоките се посочват и обясняват изискванията в областта на храните и защитата на потребителите при евентуален проблем с разлики в качеството на продуктите: Регламентът за предоставянето на информация за храните, съгласно който потребителите трябва да получават достоверна и достатъчна информация за всеки хранителен продукт. Например етикетите на храните трябва да съдържат списък на всички съставки на продукта. Директивата относно нелоялните търговски практики, която забранява нелоялните търговски практики, като например предлагането на пазара на продукти с идентична производствена марка по начин, който евентуално може да заблуди потребителите. В случай че при нарушение е налице трансграничен елемент, органите за защита на потребителите могат да действат чрез мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите на европейско равнище. Безплатна телефонна линия от всички точки на Европейския съюз 00800 6 7 8 9 10 11 Отговорност на националните органи за защита на потребителите и за храните е да гарантират, че дружествата спазват законодателството на ЕС. При все това Европейската комисия е поела ангажимент да подпомага органите чрез тези насоки и по различни работни направления. В допълнение към тези насоки Комисията работи по методика за подобряване на сравнителните изпитвания на хранителни продукти, така че държавите членки да могат да обсъждат този въпрос на солидна споделена научна основа, която е една и съща за всички. Комисията предостави на своя Съвместен изследователски център (JRC) 1 милион евро за разработването на тази методика. Комисията финансира също допълнителна работа по събиране на доказателства и по правоприлагане, като предлага на държавите членки 1 милион евро за финансиране на проучвания или действия по правоприлагане.
Изпратил: Европейската комисия
- ОБЩИНА СЕВЛИЕВО: ДЕЖУРНИ ТЕЛЕФОНИ за сигнали и нарушения: 0675/ 396 112; 0675/ 3 39 68; 0884 888 705;0675 396 183, e-mail: sevlievo@sevlievo.bg
Новина
ДЕЖУРНИ ТЕЛЕФОНИ ЗА сигнали и нарушения: 0675/ 396 112; 0675/ 3 39 68; 0884 888 705; 0675 396 183, e-mail: sevlievo@sevlievo.bg
Изпратил: ОБЩИНА СЕВЛИЕВО
- ДАНС: Сигнали за терористични заплахи на:(02) 814 70 70, имейл: signals.nctc@dans.bg
Новина
Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) припомни телефона и електронната поща, на които може да бъдат подавани сигнали за терористични заплахи. Телефонът е (02) 814 70 70, а имейлът: signals.nctc@dans.bg. Може да се подава всяка информация, която има отношение към дейността на Националния контратерористичен център към агенцията. ДАНС припомнят, че той се осъществява непрекъснато взаимодействие със структури от сектора за сигурност и обществен ред в страната и с партньорските служби в непрекъснат режим
Изпратил: ДАНС
- Комисия за защита на потребителите: Съвет, че онова, което купувате, е качествено:
Новина
- Не се нахвърляйте веднага на стоката. Направете кратко проучване, посетете различни магазини или прегледайте сайтовете им, за да видите на каква цена се продава избраният от вас продукт в различните места. Така може да го откриете къде е най-евтин. - Не се предоверявайте на устните обещания на търговците за поемане на ангажименти, които не са техни задължения по закон. - Най-често срещаните нарушения са за намаляване на срока, в който клиентът може да направи рекламация, от 14 на 7 дни и промяна на ценовата оферта в последния момент. - Внимавайте особено, когато пазарувате за деца! Етикетът на стоките за деца задължително трябва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако е необходимо указания за употреба. Тази информация трябва да е разбираема, достъпна, ясна, на български език, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. При несъответствие или повреда на стоката в гаранционния срок, потребителят може да я върне в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока. - Ако пазарувате онлайн, избирайте внимателно сайта за покупки. Обърнете внимание преди всичко на това има ли информация за името, адреса и телефона на търговеца. Не пропускайте да проверите и дали доставчикът е посочил изрично правото ви по закон да се откажете от договора в рамките на 14 дни. Полезно би било да прочетете във форумите отзиви от други потребители, които вече са пазарували от въпросния електронен магазин, към който сте се насочили.
Изпратил: Комисия за защита на потребителите
- 0675/396 112-СИГНАЛИ ЗА НЕРАБОТЕЩО УЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ
- РЕКЛАМНИТЕ БЛОКОВЕ СЕ ИЗЛЪЧВАТ НА ВСЯКА 10, 20, 40 МИНУТА В ЧАСОВЕТЕ ОТ 07.00 Д0 19.00 Ч.
- ВАШИТЕ ОФЕРТИ: ОБЯВА ЗА СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА, КУПУВАМ, ПРОДАВАМ, КУЛТУРНО ИЛИ СПОРТНО МЕРОПРИЯТИЕ И ДР. СЕ ИЗЛЪЧВАТ В ЧАСОВЕТЕ: 08.30 ч.; 09.30 ч.; 11.30 ч.; 12.30 ч.; 14.30 ч.; 16.30 ч.; 17.30 ч. !
- Радио "Севлиево": Уважаеми слушатели, изпращайте ни Вашите новини от Севлиево и региона! Изпратете новина тук
|
|
